Пловдивчанин от ЦЕРН с лекция пред студенитте от ТУ
Инженер Мирослав Атанасов е магистър електротехника от ТУ-София, филиал Пловдив. В ЦЕРН стартира през 2011 като част от плана за ускорител за адронна терапия МедАустрон, където взе участие в създаването на специфичните електромагнити употребявани за трансфер на частиците от ускорителя към лечебните зали.
Прочетете още
През 2012 се трансферира в групата по трансфер на сноповете в ускорителния комплекс на ЦЕРН, където до ден сегашен се грижи за производството, употребата и поддръжката на електромагнитите и защитните устройства, нужни за транспорт на сноповете частици сред обособените ускорители от веригата инжектори на LHC.
Участва в работната група по установяване на параметрите и проучване на опцията за реализиране на бъдещ 100-километров колайдер в комплекса на ЦЕРН. В четвъртък той ще изнесе отдалечена лекция пред студенти от Техническия университет. „ Реших да приказвам пред студентите от Техническия университет – филиал Пловдив за това, което върша и това, което познавам. Очаквам, че ще ме питат за електромагнитите – за характерностите им и от какви материали са направени. Ще си приказваме чисто механически за напълно съответни неща. Но ще им кажа и нещо доста значимо: не се опасявайте от огромните имена като ЦЕРН и не се съмнявайте в качеството на нашето обучение. Казвам го от личен опит. Сега Пловдивския механически университет има доста модерна образователна база. Виждам, че българското висше техническо обучение е конкурентоспособно. Препоръчам на студентите да дойдат тук, с цел да си напишат дипломна работа. И в случай че са с необятно отворени очи имат какво да видят за бъдещата си специалност. “ - казва пловдивският инженер в ЦЕРН.
„ В ЦЕРН дойдох през 2011 година по една двугодишна стратегия. В началото имах някакви административни пречки. Но хората, при които започнах, откриха за мен различен план: да създавам електромагнити за ускорител за адронна терапия. С него се унищожават ракови кафези в човешкия организъм, като се нападат със снопове от заредени частици с протони. Съоръжението МедАустрон е австрийско и е конфигурирано покрай Виена. В ЦЕРН извършихме огромна част от производството на обособените съставни елементи на ускорителя и създадохме цялостния му дизайн. След това целият ускорител се изнесе и сглоби в Австрия и доста пациенти са намерили сполучливо лекуване посредством него. Така създадохме перспективно средство за отнасяне на ракови образования, което щади хубавичко тъкан като посредством снопове от протони се „ обстрелват “ с радиация единствено клетките, които желаеме да унищожим. Радиацията прекъсва DNK – връзките в туморните кафези и те стопират да се възпроизвеждат. Докато общоприетата лъчетерапия не щади нищо, тя просто убива наред и действително не може да доближи в дълбочина. Проблемът е, че с цел да се направи подобен център би трябвало да се построи цяла болница към него, тъй като се прави огромен ускорител на частици. Вече имаме концепция да създадем машината дребна и да стане примерно като скенера и всяка болница да си го има. “, споделя инж. Атанасов.
По този план Мирослав Атанасов работи 7-8 месеца. След което се отваря работно място в същата секция на ЦЕРН. Той кандидатства и печели петгодишен трудов контракт. Идеята на ЦЕРН с петгодишните контракти е непрекъснато да обновяват личния състав си и да влизат нови хора, които не се занимават единствено с физика на ускорителите. Така притеглят и експерти от промишлеността, които имат различен скъп опит. Има обаче и едно ядро от експерти, измежду които е и инж. Атанасов.
= ЦЕРН от вътрешната страна =
Европейската организация за нуклеарни проучвания е учредена през 1953 година. Договорът за основаването е подписан в Париж, а самият теоретичен център е със седалище в Женева Швейцария, на границата с Франция. В ЦЕРН членуват 24 страни от Европа и още 8 са със статут на наблюдаващи. Част от оборудванията са над земята, а други – на 100 метра под земната повърхнина на Швейцария и Франция. България е член на организацията от 1990 година. В ЦЕРН непрекъснато работят 2500 експерти. Още 8000 физици и инженери от 580 университета от 85 страни работят краткотрайно по съответни планове. Годишният бюджет на научната организация е близо 1 милиард евро, като той се събира от страните-членки според от техния БВП. Погледнато с очите на инж. Мирослав Атанасов ЦЕРН наподобява по този начин: „ Имаме огромен комплекс от ускорители на частици, които поддържат пробни зони, в които зони ние би трябвало да доставяме снопове протони, йони или най-общо лъчи. Те се употребяват за фундаментални проучвания. Комплексът би трябвало да работи непрекъснато, с цел да имат физиците задоволително частици, които да изследват. Фундаменталната физика е сложна и мъчно разбираема, само че тя е един от пътищата да опознаем материята и да я разберем. Тук Европа отделя средства за концепциите, които ще ни служат в бъдещето. ЦЕРН е основан след Втората международна война, когато се схваща разрушителния капацитет на новата физика и се взема решение да се сътвори нещо общоевропейско, което да „ впрегне “ нуклеарния капацитет за съзидание, а не за опустошение. “
Парите, влизащи в бюджета на ЦЕРН се разпределят по департаменти според от дълготрайните стратегии, които те реализират. Значителна част от парите в бюджета обаче се връщат към европейските производители под формата на индустриални поръчки - за необработен материал, за подготвени произведения, както и под формата на трудови контракти, стратегии за образования на стажанти, студенти, докторанти и така нататък Научният артикул, който основава ЦЕРН не се продава. „ Ние сме безусловно отворени, знанията, които извличане не са предпазени с патенти, а са общодостъпни за всеки, който желае да знае. Например от технологията на детекторите са се развили всички болнични скенери. За всички тези скенери трябват свръхпроводящи магнити, които тук създаваме. Тук стартира и планът за медицинските ускорители – първият е в Италия и в този момент – в Австрия. Вече работим да ги създадем по-компактни и по-достъпни, тъй като в този момент те са скъпо оборудване. Австрийския ускорител МедАустрон излезе към 250 млн. евро. “ - споделя инж. Атанасов.
„ Реших да приказвам пред студентите от Техническия университет – филиал Пловдив за това, което върша и това, което познавам. Очаквам, че ще ме питат за електромагнитите – за характерностите им и от какви материали са направени. Ще си приказваме чисто механически за напълно съответни неща. Но ще им кажа и нещо доста значимо: не се опасявайте от огромните имена като ЦЕРН и не се съмнявайте в качеството на нашето обучение. Казвам го от личен опит. Сега Пловдивския механически университет има доста модерна образователна база. Виждам, че българското висше техническо обучение е конкурентоспособно. Препоръчам на студентите да дойдат тук, с цел да си напишат дипломна работа. И в случай че са с необятно отворени очи имат какво да видят за бъдещата си специалност. “ - заключи пловдивският инженер в ЦЕРН.
Прочетете още
През 2012 се трансферира в групата по трансфер на сноповете в ускорителния комплекс на ЦЕРН, където до ден сегашен се грижи за производството, употребата и поддръжката на електромагнитите и защитните устройства, нужни за транспорт на сноповете частици сред обособените ускорители от веригата инжектори на LHC.
Участва в работната група по установяване на параметрите и проучване на опцията за реализиране на бъдещ 100-километров колайдер в комплекса на ЦЕРН. В четвъртък той ще изнесе отдалечена лекция пред студенти от Техническия университет. „ Реших да приказвам пред студентите от Техническия университет – филиал Пловдив за това, което върша и това, което познавам. Очаквам, че ще ме питат за електромагнитите – за характерностите им и от какви материали са направени. Ще си приказваме чисто механически за напълно съответни неща. Но ще им кажа и нещо доста значимо: не се опасявайте от огромните имена като ЦЕРН и не се съмнявайте в качеството на нашето обучение. Казвам го от личен опит. Сега Пловдивския механически университет има доста модерна образователна база. Виждам, че българското висше техническо обучение е конкурентоспособно. Препоръчам на студентите да дойдат тук, с цел да си напишат дипломна работа. И в случай че са с необятно отворени очи имат какво да видят за бъдещата си специалност. “ - казва пловдивският инженер в ЦЕРН.
„ В ЦЕРН дойдох през 2011 година по една двугодишна стратегия. В началото имах някакви административни пречки. Но хората, при които започнах, откриха за мен различен план: да създавам електромагнити за ускорител за адронна терапия. С него се унищожават ракови кафези в човешкия организъм, като се нападат със снопове от заредени частици с протони. Съоръжението МедАустрон е австрийско и е конфигурирано покрай Виена. В ЦЕРН извършихме огромна част от производството на обособените съставни елементи на ускорителя и създадохме цялостния му дизайн. След това целият ускорител се изнесе и сглоби в Австрия и доста пациенти са намерили сполучливо лекуване посредством него. Така създадохме перспективно средство за отнасяне на ракови образования, което щади хубавичко тъкан като посредством снопове от протони се „ обстрелват “ с радиация единствено клетките, които желаеме да унищожим. Радиацията прекъсва DNK – връзките в туморните кафези и те стопират да се възпроизвеждат. Докато общоприетата лъчетерапия не щади нищо, тя просто убива наред и действително не може да доближи в дълбочина. Проблемът е, че с цел да се направи подобен център би трябвало да се построи цяла болница към него, тъй като се прави огромен ускорител на частици. Вече имаме концепция да създадем машината дребна и да стане примерно като скенера и всяка болница да си го има. “, споделя инж. Атанасов.
По този план Мирослав Атанасов работи 7-8 месеца. След което се отваря работно място в същата секция на ЦЕРН. Той кандидатства и печели петгодишен трудов контракт. Идеята на ЦЕРН с петгодишните контракти е непрекъснато да обновяват личния състав си и да влизат нови хора, които не се занимават единствено с физика на ускорителите. Така притеглят и експерти от промишлеността, които имат различен скъп опит. Има обаче и едно ядро от експерти, измежду които е и инж. Атанасов.
= ЦЕРН от вътрешната страна =
Европейската организация за нуклеарни проучвания е учредена през 1953 година. Договорът за основаването е подписан в Париж, а самият теоретичен център е със седалище в Женева Швейцария, на границата с Франция. В ЦЕРН членуват 24 страни от Европа и още 8 са със статут на наблюдаващи. Част от оборудванията са над земята, а други – на 100 метра под земната повърхнина на Швейцария и Франция. България е член на организацията от 1990 година. В ЦЕРН непрекъснато работят 2500 експерти. Още 8000 физици и инженери от 580 университета от 85 страни работят краткотрайно по съответни планове. Годишният бюджет на научната организация е близо 1 милиард евро, като той се събира от страните-членки според от техния БВП. Погледнато с очите на инж. Мирослав Атанасов ЦЕРН наподобява по този начин: „ Имаме огромен комплекс от ускорители на частици, които поддържат пробни зони, в които зони ние би трябвало да доставяме снопове протони, йони или най-общо лъчи. Те се употребяват за фундаментални проучвания. Комплексът би трябвало да работи непрекъснато, с цел да имат физиците задоволително частици, които да изследват. Фундаменталната физика е сложна и мъчно разбираема, само че тя е един от пътищата да опознаем материята и да я разберем. Тук Европа отделя средства за концепциите, които ще ни служат в бъдещето. ЦЕРН е основан след Втората международна война, когато се схваща разрушителния капацитет на новата физика и се взема решение да се сътвори нещо общоевропейско, което да „ впрегне “ нуклеарния капацитет за съзидание, а не за опустошение. “
Парите, влизащи в бюджета на ЦЕРН се разпределят по департаменти според от дълготрайните стратегии, които те реализират. Значителна част от парите в бюджета обаче се връщат към европейските производители под формата на индустриални поръчки - за необработен материал, за подготвени произведения, както и под формата на трудови контракти, стратегии за образования на стажанти, студенти, докторанти и така нататък Научният артикул, който основава ЦЕРН не се продава. „ Ние сме безусловно отворени, знанията, които извличане не са предпазени с патенти, а са общодостъпни за всеки, който желае да знае. Например от технологията на детекторите са се развили всички болнични скенери. За всички тези скенери трябват свръхпроводящи магнити, които тук създаваме. Тук стартира и планът за медицинските ускорители – първият е в Италия и в този момент – в Австрия. Вече работим да ги създадем по-компактни и по-достъпни, тъй като в този момент те са скъпо оборудване. Австрийския ускорител МедАустрон излезе към 250 млн. евро. “ - споделя инж. Атанасов.
„ Реших да приказвам пред студентите от Техническия университет – филиал Пловдив за това, което върша и това, което познавам. Очаквам, че ще ме питат за електромагнитите – за характерностите им и от какви материали са направени. Ще си приказваме чисто механически за напълно съответни неща. Но ще им кажа и нещо доста значимо: не се опасявайте от огромните имена като ЦЕРН и не се съмнявайте в качеството на нашето обучение. Казвам го от личен опит. Сега Пловдивския механически университет има доста модерна образователна база. Виждам, че българското висше техническо обучение е конкурентоспособно. Препоръчам на студентите да дойдат тук, с цел да си напишат дипломна работа. И в случай че са с необятно отворени очи имат какво да видят за бъдещата си специалност. “ - заключи пловдивският инженер в ЦЕРН.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ